Един личен разказ за мен и защо избрах ендокринологията
Защо избрах ендокринологията, какви са възгледите ми и в какво вярвам. Ще ви разкажа за размислите на един млад лекар (като опит, не като възраст).
И така…
Здравейте всички, казвам се Ангелина и от тийнейджър си мечтаех да стана лекар. Не съм потомствен наследник на професията, но това само ме е мотивирало.
Избрах я, защото винаги съм искала да помагам, защото има много предизвикателства, защото е трудна. Трудна е с обема знания, който трябва да получиш и разширяваш всеки ден. Често е свързана с избори и лишения. Има ежедневен сблъсък между семейството, професията, личния и професионалния живот.
Носим много от емоциите и мислите си от работата вкъщи. Семейството често остава на заден план. Вместо да се забавляваме с приятели ние или работим, или четем, за да бъдем добри специалисти и да се реализираме. Професията е трудна най-вече заради отговорността и емоционалния товар, който носи.
Но толкова, избрала съм я с огромно желание и не съжалявам нито за миг.
Защо избрах точно ендокринологията?
Тя съчетава блестящо в себе си наука и клиничен опит. Освен това има много неоткрити хоризонти, които я променят постоянно. Неща, които са били закон преди няколко години, днес са вече история.
Кое е нещото, което много ме натъжава?
Ще ви призная, че понякога ми е изключително тежко да чета мнения в социалните мрежи за лекарите кожодери, за некомпетентни лекари, които едва ли не нищо не са прочели от “последните тенденции” в интернет форумите, колко, едва ли не, малоумни са лекарите и не искат да разберат пациентите си.
Първо, освен че медицината е трудна, в цял свят медицината е и скъпа – скъпо е следването, скъпи са учебниците, скъпи са конференциите. Не знам защо се очаква прегледите да са по 20 лева или за без пари? Колкото и да обичаме медицината, тя е наша професия и ние трябва да се издържаме (като всички вас), колкото и да сме благородни.
Науката и медицината се развиват всеки ден и вярвам, че повечето лекари дават всичко от себе си и правят достатъчно жертви в личен план, за да успеят да следят новостите.
Какво искам да ви кажа?
Мили пациенти, уверявам ви, че в голяма част изводите ви за лекарите не са верни. Повечето лекари следим “последните иновации “, които прилагате върху здравето си, но нямаме право да предпишем нещо, за което не сме убедени, че е напълно безопасно и на второ място – не бихме поели отговорността да нарушим препоръките за добра медицинска практика, която се базира на медицинските доказателства.
Ако има такива колеги, които желаят да “яхнат гребена на вълната ”и да бъдат ”герои” във вашите очи с цел лична или финансова облага, то те носят освен моралната, но и юридическа отговорност за действията си.
Ако някой ви препоръча терапия в даден форум, той не носи отговорност, отговорността е ваша. Ако един лекар ви предпише терапия, която не е утвърдена, той носи административна и наказателна отговорност за действията си.
И аз много искам всички да ме харесвате и да ме обичате, но си давам ясната представа, че няма как да стане. Не защото не съм прочела тенденциите, не защото не искам да чуя и разбера проблемите ви, а защото уважавам себе си и вярвам в медицината, която е максимално безопасна за здравето и съотношението полза-риск е оправдано.
Разбира се, че има изключения. Те не са общовалидно правило за всички.
Какво ме прави щастлива и ме мотивира да продължа да пиша и обичам професията си?
Благодарна съм на всички последователи на страницата ми във Facebook и профила в Instagram за подкрепата, за доверието, за смисъла.
Благодарение на вас чувствам удовлетвореност! Благодаря за нещата, които ми пишете.
Към момента все още съм в отпуск по майчинство, защото реших да не пропускам най-важните моменти от живота на дъщеричката ми и че тази жертва не мога да я направя. Но когато това се промени, ще ви информирам тук.
През това време ще продължавам да пиша за нещата, в които вярвам, ще продължавам да се опитвам да ви поднасям достоверна информация по различни начини и ще се опитам да ви помагам, колкото мога!
Ваша, д-р АнН!
