Витамин D е открит през 1921 година. Установено е, че се съдържа в състава на масло от черен дроб на треска и се е използвал за лечение на рахит. Дълги години е проучвано само значението му за костите, участието в калциевия метаболизъм и лечението на костните заболявания – остепороза, остеомалация и рахит, но в последните десетилетия се изследва значението на витамин D и за други заболявания като захарен диабет, нарушения на имунния отговор и имунната функция, някои видове рак и заболявания на сърдечно-съдовата система

Какво представлява витамин D и кои са основните му хранителни изтоюници?

Всъщност витамин D са група от съединения със сходна химична структура. За човека най-голямо значение имат витамин D3 (холекалциферол) и витамин D2 (ергокалциферол). Според проучванията витамин D3 се усвоява по-добре от организма и е по-ефективен за лечение при установен дефицит.

Основните хранителни източници на витамин D3 са от животински произход – мазна риба, жълтък, мляко и твърдо сирене. Основните източници на витамин D2 са храните от растителен произход като овесени ядки, соеви продукти и гъби (особено отглеждани на UV светлина). Продават се и храни и напитки, обогатени с него.

Въпреки всички хранителни източници, с храната човешкият организъм си набавя едва 10-20% от нужното му количество.

Как тялото си го набавя и как става синтезът му?

Около 80-90% от необходимия витамин D човешкото тяло синтезира само. По тази причина освен мастноразтворим витамин е и стероиден хормон.

В кожата под действието на UVB лъчите се образува previtamin D3. Краткотрайното (15 минути) и ежедневно излагане на слънце без слой слънцезащитен крем с висок фактор през късната пролет, ранната есен и най-вече лятото, ни помага да си набавим този важен за костите и метаболизма хормон.

Дълготрайното излагане на слънце увеличава риска от рак на кожата и води до превръщането на pre-D3 в неактивни съединения. По този начин организмът се предпазва от интоксикация. Не бива да забравяме, че такава обаче може да настъпи при несъобразен прием на продукти и хранителни добавки.

След като в кожата е станало преобразуването на превитамин D във витамин D са необходими още няколко стъпки.

В черния дроб витамин D се метаболизира до 25(ОН)витаминD. Това е метаболит, който е показател за цялостното количество на витамина в тялото. Той може да бъде изследван в кръвта лабораторно при съмнение за дефицит.

В бъбреците се образуват две форми – 1,25(ОН)витамин D (активната му форма) и 24,25(ОН)витамин D. Смята се, че една от функциите на тази форма е да предпази организма от интоксикация с активната.

Активният хормон участва в калциево-фосфорната обмяна и има редица благоприятни ефекти върху човешкото здраве.

1,25(ОН) витамин D също е лабораторен показател, който може да бъде изследван, но той има диагностична стойност в специфични случаи по преценка на ендокринолог .

От какво зависи нивото му в кръвта и какво означават стойностите, които получаваме от лабораторията?

Нивото на 25-хидроксивитамин D зависи от много фактори – прием на витамин D с храната, на добавки, излагане на слънце, цвят на кожата, възраст, прием на определени медикаменти.

Както и от наличието на придружаващи заболявания като захарен диабет, хронично бъбречно заболяване, затлъстяване и други.

Най-коректно би било да се направят норми за нивото му, които са идивидуални за всяка популация и да се определят оптималните и дефицитните стойности на витамин D за всеки регион и обитаващото го население. Това би било доста трудоемко.

Затова са приети условни стойности, според които може да има дефицит, недостатъчност, оптимално ниво и ниво, при което се проявяват допълнителни и благоприятни ефекти върху здравето.

Има доказателства за значението на този стероиден хормон и протективната му функция по отношение на респираторни инфекции, автоимунни заболявания , сърдечно-съдови заболявания и някои видове карцином. Те се наблюдават при т.нар. терапевтично ниво.

Според някои последни проучвания системния прием на високи дози витамин D може да доведе до увреждане на бъбреците, особено в съчетание с калций. При прием на изключително високи дози без лекарско наблюдение може да настъпи интоксикация.

Какво е нивото на витамин D при българите?

През 2012 година Българското дружество по Ендокринология (БДЕ) прави проучване на популацията ни за нивото на витамин D (изследват 25(ОН)vitamin D в кръвта) в България.

Установяват, че нива над 50nmol/L са достатъчни за добро костно здраве и нормални нива на паратиреоидния хормон.

Според данните от него 75,8% от българите имат недостатъчност или дефицит на витамин D, като в град София е най-голям, а в градовете от Източна България най-малък. Жените имат по-често дефицит на витамин D от мъжете , а възрастта се оказва, че няма голямо значение.

При кого има риск от дефицит на витамин D?

Има риск от дефицит на витамин D при кърмачетата, особено тези които са изключително кърмени, защото кърмата е бедна на витамин D. При тях има опасност от рахит.

В периодите на бременност и кърмене е много важно да се приема адекватно количество витамин D. То е от значение за здравето на майката, за протичането на бременността и за здравето на бебето.

Другите рискови групи за дефицит са възрастните хора, хората с тъмна кожа, както и всички, при които има нарушен синтез в кожата на витамин D3.

Може да има и нарушения в резорбцията или недостатъчен прием с храната. Това се наблюдава при Болест на Крон, цьолиакия и други състояния свързани с малабсорбция.

Риск от витамин D дефицит има при хората със затлъстяване , захарен диабет, остеопороза , хронично бъбречно или чернодробно заболяване, болните от саркоидоза, туберкулоза и лимфом.

При прием на медикаменти като глюкокортикоиди, фенобарбитал и други.

Препоръчително е да се извършва профилактика с препоръчаните дози при всички рискови групи. При установен дефицит се предписва лечение във високи дози от лекуващият ендокринолог .

Какви са симптомите на дефицит?

Понякога може да няма никакви симптоми. Най-честите симптоми от страна на организма са:

• мускулна слабост,
• хронична умора,
• болки в мускулите,
• болки в костите,
• увеличено тегло,
• главоболие,
• депресия,
• тревожност,
• диария,
• констипация,
• намалена костна плътност,
• високо кръвно налягане и
• чести инфекции.
• При наличие на симптоми или наличие на рискови фактори за дефицит е препоръчително изследване на 25(OH)vitamin D в кръвта. При отклонения от нормалните нива е добре да се консултирате с ендокринолог .

Трябва ли да приемаме добавки с витамин D?

Моето лично мнение е по-скоро да, особено хората в рисковите групи.

В каква доза – в профилактична и максимално безопасна. Достатъчни са 1-2 (600-800IU) капки на ден за профилактика, ако няма рискови фактори и/или симптоми на витамин D дефицит.

Тогава е необходимо да се изследват нивата му и да се извърши консултация с лекар .

Макар, че последните проучвания казват, че витамин D не намалява общата смъртност, въпреки благоприятните си ефекти за костите и риска от фрактури, метаболизма, имунната система, сърдечно-съдовата система, онкогенезата, витамин D със сигурност подобрява качеството на живот.

Референции:

1. https://endo-bg.com/chestota-na-defitsit-nedostatachnost-i-dostatachnost-na-vitamin-d-v-balgarska-populatsiya-20-80-godini/
2. https://endo-bg.com/wp-content/uploads/2016/04/vitamind.pdf
3. https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-HealthProfessional/
4. https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements-vitamin-d/art-20363792