Хормонът пролактин

Хормонът пролактин

Всичко важно, което трябва да знаем за хормона пролактин

един от хормоните на хипофизата

Той стимулира лактацията (кърменето) при жените. Нарича се лактогенен хормон. Пролактинът има и други важни функции. Високите му нива могат да бъдат причина за нисък тестотерон при мъжете и за ниски нива на естрогени при жените. Те водят до намалено либидо, нарушения в менструалния цикъл или еректилна дисфункция. Могат да доведат до секреция от гърдите и при двата пола.

Какво представлява хормонът пролактин?

Пролактинът (PRL) е хормон с белтъчна структура и се секретира от предния лоб на хипофизната жлеза. Той не се произвежда само от хипофизата, както е описано първоначално, но и от централната нервна система, имунната система, матката и дори самата млечна жлеза. Всъщност е трудно да се намери тъкан, която не е свързана по някакъв начин с пролактина и няма рецептор за него.

Докладвани са повече от 300 отделни действия на пролактина при различни гръбначни животни като ефекти върху водния и солевия баланс, растежа и развитието, ендокринната система и метаболизма, мозъка и поведението, възпроизводството и имунната система.

Ясно е, че голяма част от тези действия са пряко или косвено свързани с процеса на възпроизвеждане, включително много от поведенческите му ефекти.

Как се регулира секрецията на пролактина?

Секрецията на пролактина не е постоянна, а е на пулсове през определено време и в следствие на определени стимули.

Стимулите, които водят до повишена продукция на пролактин освен кърменето, са: светлината, различни шумове, миризми и стресът. Допаминът пък потиска секрецията му.

Доказано е, че има и други фактори в мозъка, хипофизната жлеза и периферните органи, които могат да инхибират или стимулират секрецията на пролактин.

Кога има високи нива на пролактин в кръвта?

Нормално нивата на пролактин са високи при бременност, кърмене и по време на сън или в резултат на стрес. Но и редица болестни състояния са свързани с свръхпродукция на този хормон.

Високите нива на пролактин (хиперпролактинемия) са най-честото нарушение на оста́ хипоталамус-хипофиза.

„Биохимичната“ хиперпролактинемия е честа и се среща при 10% от населението.

ВНИМАНИЕ!

При даване на кръвна проба за пролактин е важно да не сте имали сексуален контакт, стимулация на гърдите, прекомерен стрес или физическо натоварване, както и пробата да е взета без стрес.

Какви са референтните граници на пролактина и какво означават резултатите?

Всяка лаборатория има индивидуални граници за стойностите на пролактина, но средно са до 25 μg/L при жените и до 20 μg/L при мъжете.

Еднократната проба е достатъчна, но ако има съмнения, резултатът може да се повтори или след няколко дни да се вземат 2 проби в интервал от 20-30 минути, за да се избегне пиковата секреция.

При симптоми и лабораторни данни за хиперпролактинемия при жени, на първо място трябва да се изключи бременност.

Освен на физиологична причина, хиперпролактинемията може да се дължи на патологична причина или прием на медикаменти.

Какво представлява макропролактинемията?

При липса на характерни симптоми на хиперпролактинемия трябва да се изключи макропролактинемия или така наречения „big-big“ пролактин.

Това представлява специфична форма на пролактин, свързана с  антитялото-IgG. Може да се диагностицира чрез специфично изследване.

Този комплекс на пролактина е неактивен и не може да се свърже с пролактиновите рецептори, затова и не налага лечение.

Скрининг за макропролактинемия се препоръчва при всички, които страдат от безплодие и имат високи нива на пролактин.

Препоръчва се да се търси друга причина за безплодието, ако макропролактинемията бъде доказана.

Кои нарушения могат да доведат до високи нива на пролактина?

След като се изключат всички физиогични причини за високи нива на пролактин, трябва се търси някаква патологична причина за тях.

Ориентир е колко точно е повишено серумното ниво на пролактина. Нива над 250 μg/L най-вероятно се дължат на аденом на хипофизата над 10mm (макроаденом). Нива между 100-250 μg/L са суспектни за аденом на хипофизата под 10mm (микроаденом).

Важно е да се отбележи, че приемът на някои медикаменти също може да доведе до такива нива на пролактин. Серумни нива на пролактина между 30 и 100 μg/L  са суспектни за хиперпролактинемия , която се дължи на друга причина от пролактином.

Най-често това са:

  • прием на медикаменти, повишаващи нивото на пролактин,
  • хипотиреоидизъм ,
  • синдром на поликистозните яйчници,
  • херпес Зостер в областта на гърдите или гръдна травма,
  • бъбречна и чернодробна недостатъчност.

Възможно е и високите нива на пролактин да се дължат на аденом на хипофизата, който произвежда растежен хормон. 25% от аденомите на хипофизата, които секретират растежен хормон, секретират и пролактин. Затова е важно при пациенти с доказан аденом на хипофизата и високи нива на пролактина да се проведе скрининг за акромегалия.

Какво представляват пролактиномите?

Аденомите на хипофизата, които секретират пролактин, се наричат пролактиноми. Те са най-честият вид аденоми на хипофизата. Добре е преди да се пристъпи към образно изследване на главата да бъдат изключени други вероятни причини за хиперпролактинемията, защото понякога резултатите от магнитния резонанс могат да бъдат фалшиво позитивни.

Аденомът на хипофизата може да е хормонално неактивен, но поради натиска, който оказва на съседните структури, да доведе до високи нива на пролактина. Други причини могат да бъдат травма на главата или мозъчна лезия.

Какви са признаците и симптомите при високи нива на пролактина?

Хроничната хиперпролактинемия най-общо казано води до ниски нива на естрогени при жените и на тестостерон при мъжете.

Клиничните прояви варират значително в зависимост от възрастта и пола на пациента, както и в зависимост от стойностите на пролактина.

При жените проявите са по-очевидни и се проявяват и диагностицират по-рано отколкото при мъжете.

Те могат да имат симптоми като:

  • нередовен или липсващ менструален цикъл (олиго-аменорея),
  • секреция от гърдите (галакторея),
  • намалено либидо,
  • безплодие и
  • намалена костна маса (остеопения).

Много жени в пременопауза с хиперпролактинемия нямат галакторея, а много от тези с галакторея нямат хиперпролактинемия. Тя е много рядко срещана при жени в менопауза.

Ниските нива на естрогени, дължащи се на хиперпролактинемията, могат да доведат до остеопения.

Трябва да се отбележи, че жените с хиперпролактинемия и нормален менструален цикъл имат запазена костна минерална плътност.

Могат да имат признаци като хирзутизъм и акне, вероятно поради повишена секрецея на DHEA-s от надбъбреците, както и намален SHBG, водещ до високи нива на свободен тестостерон.

Мъжете с хиперпролактинемия могат да имат:

  • еректилна дисфункция,
  • понижено либидо,
  • безплодие,
  • увеличени гърди (гинекомастия),
  • намалена костна маса,
  • много рядко галакторея.

При макроаденоми или други туморни образувания в областта на хипофизата и хипоталамуса симптомите са в резултат от натиска, който оказват на околните структури.

Могат да се изразят в:

  • главоболие,
  • загуба на зрителното поле,
  • черепни невропатии,
  • хипопитуитаризъм, г
  • гърчове.

Ако имате симптоми, най-добре да се консултирате с ендокринолог!

Знаете ли, че човешкият пролактин е открит едва през 1970 година?

Въпреки че пролактинът е открит в началото на 30-те години при овце, крави, птици и др. при хората се е смятало, че няма такъв отделен хормон и че отговаря на структурата и свойствата на  хормона на растежа (HGH).

Дори преди 1970 г. много от ендокринолозите се съмняват, че човешкият пролактин съществува.

Канадският ендокринолог (роден на 31 юли 1934г.) успява чрез имунологичен анализ да докаже, че човешкият пролактин е хормон, различен от растежния, макар и с подобна структура.

С помощта на фармацевтични компании проф. Фризън открива бромокриптина. Така помага на много жени, страдащи от безплодие, което се дължи на високи нива на пролактин.

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7768067/

http://www.cdnmedhall.org/inductees/henryfriesen

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3853872/

https://www.elsevier.es/en-revista-endocrinologia-nutricion-english-edition–412-articulo-clinical-guidelines-for-diagnosis-treatment-S2173509313001190

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC191295/

https://bestpractice.bmj.com/topics/en-us/538

https://academic.oup.com/jcem/article/96/2/273/2709487

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23543432/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9626554/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11015620/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK507829/